Школа за български народни танци "Кога"


shevica

japan

Здравейте приятели.

Днес ще Ви разкажем за едно дългогодишно сътрудничство, което е оставило дълбоко впечатление у нас. Става дума за нашите приятели Ейко Ябуки и Наото Ириса - ръководителите на школа “Кога” от Токио, Япония.

Основателят на школата, Наото Ириса, започва да се занимава с танци през 70-те години на 20-ти век в Япония. Там случайно, на парти с прадставяне на международен фолклор, за първи път се среща с българските народни танци. Той се влюбва в тях на момента и решава да научи повече. След доста трудности, най-накрая успява да се добере до България през 1978, и започва да учи танци - първо в Сливен, а след това и из цялата страна. От тогава почти всяка година идва в нашата страна и често води със себе си други любители на фолклора, за да ги запознае с нашето народно творчество.

Така се запознаваме с тях и ние.

“Познавам се с тях от 2000-та година - вече 15 години. Дойдоха на посещение в Националното Училище по Танцово Изкуство (НУТИ) и попаднаха в моя час. Явно са останали с добри впечатления, защото после дойдоха да видят и заниманията в ансамбъла. След това ме поканиха в Япония” - спомня си Илияна.

През годините поддържаме контакти и работим заедно многократно, като семинарът се утвърждава като оптималният формат за работа. На японците им допада метода ни на преподаване и материала, който им предлагаме - българският фолклор, поднесен достъпно за чужденците, семинарна програма, обогатена с демонстрации и перформанси.

“През 2010-та Илияна ме покани да работим заедно по време на семинар с японската група в България” - спомня си Ивайло.- “Бях чувал от нея за семинарите, които е провеждала с тях в Япония, и какви перфекционисти са. А и тя е различна от други ръководители - показва много и танцува редом с останалите - така че знаех, че в началото японците ще ме оценяват, сравнявайки ме с нея, и че трябва да дам всичко от себе си”.

Г-н Ириса и Ейко канят и двамата да направят семинар в Япония.

japan

“През годините в ансамбъла съм имал възможността да наблюдавам и други японци, но “Кога” се различават от своите колеги” - продължава Ивайло.- “Опитват се да усетят душевността на българина, да усетят танца и да го поднесат по най-верния начин - отношението им към танца и начинът им на мислене са уникални. Отивайки в Япония, Илияна ме беше подготвила, че те са много взискателни, и разликата в сравнение с техни колеги е наистина поразяваща. Мисля, че в това отношение те са водещи в Япония. Особено много ме впечатли Ейко”.

“Ейко ме е изучавала в продължение на много време и с такава прецизност, че дори аз съм изумена от това, което е постигнала. Те определено носят у себе си любовта към това си хоби и са му отдадени до такава степен, че са по-добри дори от някои наши професионалисти” - добавя Илияна.

След последния семинар, който провеждат в Япония, г-н Ириса е във възторг и иска да реализира още такива проекти. Илияна и Ивайло също споделят своите впечатления от преживяното.

“Впечатли ме организацията - всичко около мероприятието беше предвидено и уредено. Също така уважението, с което се отнасят към нас като преподаватели и към танца като цяло. Някои от участниците освен към български фолклор имат афинитет и към други народни танци, широко отворени са. На всички много им харесаха ударните инструменти, особено тъпана” - разказва Ивайло. - “Няма възрастова граница при танцьорите. Дори по-възрастните дами се движат много добре и са изключително издръжливи. Вниманието им към детайла е изключително".

“За японците беше важно, че ние освен преподаватели, сме и изпълнители. И след 6 часов семинар всички се чувствахме прекрасно, заредени с много положителна енергия. Беше вълнуващо да срещнем хора на хиляди километри от тук, които ни приемат така” - разказва с усмивка Илияна.

japan