Интервю с Ивайло Георгиев

shevica

Интервюто взе Маги.

group photo

М.: Здравей, представи се на всички.


И.Г.: Казвам се Ивайло Георгиев и съм ръководител и преподавател в Школа по народни танци “В Шоплукъ”.

М.: Кога и как започна да се занимаваш с български народни танци?


И.Г.: Всъщност семейство ми са танцьори и те ме запалиха по народните танци. Още в детската градина започнах да танцувам заедно с моя баща. Ансамбъл “Светлина”, с ръководител Захари Андреев, и детски танцов състав “Росна китка” са първите в които съм се изявявал, в последствие съм завършил Хореографското училище и бях приет в ансамбъл “Филип Кутев”.

М.: Какво ти харесва в българските народни танци и какво ти дават те?


И.Г.: Аз съм израстнал по селските мегдани и събори, и си спомням ясно страхотни майстори играчи, които макар и да не са били най-големите профисоналисти, винаги са носели страхотна енергия. Израстнал съм с народната музика и тя винаги ми е давала невероятен емоционален заряд. Още от шестгодишна възраст съм започнал да свиря на тъпан и се старая да намирам поне по малко време да се упражнявам и да си поддържам нивото.

М.: Как стана така, че започна да преподаваш?


И.Г.: След като завърших Хореографското училище и ме приеха в ансамбъл “Филип Кутев”, ме поканиха да водя детска група в едно училище. В процеса на работа открих, че имам подход към децата и имах голямо желание да опитваме нови неща и да ги карам да мислят. В последствие дейността ни се разшири с групи в различни училища и детски градини, както и с групи в по-големите възрасти.

М.: Би ли споделил някакъв интересен епизод, свързан с преподаването?


И.Г.: Няколко пъти имах възможността, заедно с Илияна, да правя семинар с японци. Те са невероятни перфекционисти и често някои от тях, които дълги години са се занимавали с български народни танци, могат да бъдат дори по-добри от някои от професионалистите в бранша в България. Работата ми с тях ще остане незабравимо преживяване!

М.: Имаш ли любим танц? Кой е той и защо ти е любим?


И.Г.: Аз съм израстнал в Шопско и, неминуемо, някои от шопските танци направо ме карат да настръхвам. Любими са ми някои копаници, четворните и граовските хора, но много ми допадат и някои северняшки и влашки хора, както и македоския стил.

М.: Какъв съвет би дал на човек, който се чуди дали да почне да се занимава с български народни танци?


И.Г.: Най-важното е да имате желанието, останалото е наша работа. Имали сме хора, които не са можели да различат един подскок от друг в началото, но не е имало човек, когото да не сме успели да научим да танцува.

М.: Благодаря, и успех в новия сезон!