Интервю с Илияна Петрова
Интервюто взе Маги.
М.: Здравей, представи се на всички.
И.П.: Казвам се Илияна Петрова и съм преподавател по народни танци.
М.: Кога и как започна да се занимаваш с български народни танци?
И.П.: Започнах преди много години. Бях трети клас, когато случайно попаднах в Детски ансамбъл “Изворче” при Двореца на децата, и започнах да танцувам. Тогава не знаех, че това ще се превърне в моя професия, но се получи така благодарение на магията на танца.
М.: Какво ти харесва в българските народни танци и какво ти дават те?
И.П.: Народните танци за мен са начин на живот. Чрез тях дишам и се реализирам като човек в живота, затова вече не се замислям много. Разбира се, аз ги обичам и затова те ми носят много емоция, много прекрасни чувства. Карат ме да се чувствам горда, че съм българка, когато отида да ги представям някъде. Удоволствието, което ми носи енергията на публиката и аплодисментите, е неописуемо. Танцът за мен не би бил същият без публиката.
М.: Как стана така, че започна да преподаваш?
И.П.: При мен нещата се получиха съвсем спонтанно. Още когато бях малка някакъв човек се обърна към мен за помощ и така разбрах, че може би това е част от моята същност - да преподавам и да давам.
М.: Би ли споделила някакъв интересен епизод, свързан с преподаването?
И.П.: Най-интересното в преподавателската дейност за мен е да наблюдавам как от едно зрънце пониква и разцъфва цвете, метафорично казано. Запознавайки се с един човек, който иска да опознае българския фолклор, ти се грижиш за него като му даваш знания, “поливаш” го и той - като цвете - израства, научава много неща, зарежда се с положителна енергия и това му помага да се чувства повече българин.
М.: Имаш ли любим танц? Кой е той и защо ти е любим?
И.П.: Аз предпочитам по-бързите и по-динамични танци. Харесват ми шопските и северняшките, но изпълнявам с удоволствие всеки един танц от нашия фолклор.
М.: Какъв съвет би дала на човек, който се чуди дали да почне да се занимава с български народни танци?
И.П.: Бих го посъветвала задължително да се пробва, дори и да се чувства неуверен в способността си да се движи в пространството. Танцът не е само физическо движение, той е преживяване. Дори и да не се чувстваш уверен физически, танцът винаги ще ти донесе емоция и ще те зареди положително, което ще те вдъхнови да се движиш. Не се плашете, когато чуете “танц”. Много по-важна от това колко точно сте изпълнили движението е емоцията, която танцът ще ви донесе!
М.: Благодаря, и успех !