Битови инструменти
Гайда
Гайдатата е духов инструмент. Тя се състои от: духало, ручило, гайдуница и мех от ярешка кожа. Гайдата е солиращ и акомпаниращ музикален инструмент, който се среща в две разновидности: голяма (каба гайда), която е най-разпространена в Родопите, и малка (джура гайда), която е полулярна в останалите фолклорни области.
Кавал
Кавалът е духов инструмент, който се изработва най-вече от дърво. В днешния модерен свят може да се срещне и кавал изработен от друг материал. Обикновено се изработва от череша, чемшир, слива или дрян. Дълъг е от 50 до 90см. Състои се от една или три тръби, вмъкнати една в друга. Кавалът е солиращ и акомпаниращ инструмент. На кавал се свири в цяла България, но е най-характерен за Тракийската и Добруджанската фолклорни области.
Гъдулка
Гъдулката е струнен инструмент, който спада към лъковите инструменти (при които струните звучат след триене с лък). Има крушовидна форма и се изработва от различно дърво. Обикновено струните са три или четири, но при някои гъдулки има допълнителни струни на които не се свири - те са резонаторни. Лъкът е с дъговидна форма и на него са опънати конски косми. Гъдулката е популярен солиращ и акомпаниращ инструмент, който е разпространен във всички фолклорни области, но най-вече в Тракия, Добруджа и Шоплука.
Тамбура
Тамбурата е струнен инструмент, който спада към тъй наречените дрънкови инструменти (при които струните се дърпат). В различните фолклорни области тя има и различно име като: дрънка, байлама, булгария. Тамбурата се изработва от орех, върба или череша. Най-много се използва тази с четири двойки струни, но стуните могат да бъдат от 2 до 12 броя. Тамбурата е предимно акомпаниращ инструмент, който е най-разпространен в Македонската и Родопската области.
Тъпан
Тъпанът е ударен инструмен, който е съставен от касак и две кожи обтегнати с въже. Тези кожи представляват две мембрани, които при удър започват да трептят, с което трептене звучат. Тъпан може да се срещне с различна големина. На тъпан се свири с тънка и дебела пръчка (клечка и кияк), с които се изпълняват различни ритмични комбинации. Тъпанът е разпространен в цяла България, но е най-характерен за Македонската фолклорна област.